Използването на крушки се разпространи с комерсиализацията на нажежаемата крушка от Томас Алва Едисон през 1880-те години. Едисон многократно не успяваше, преди да усъвършенства своята търговска нажежаема лампа. Както е цитирано от Harper’s Monthly Magazine през 1890 г.:
Говоря без преувеличение, когато казвам, че съм създал три хиляди различни теории, свързани с електрическата светлина, всяка от които разумна и на пръв поглед вярна. Въпреки това, само в два случая моите експерименти доказаха истинността на теорията ми. Основното ми затруднение, както може би знаете, беше в изработването на въглеродната нишка, чиято incandescence е източникът на светлината. Мои агенти претърсиха всеки ъгъл на земното кълбо и бяха използвани всякакви странни материали, докато накрая не беше избран сегашният бамбук. Дори сега,' продължи г-н Едисон, 'аз все още работя почти всеки ден върху лампата и съвсем наскоро създадох метод за захранване на петнадесет лампи с един конски сили. Преди това десет лампи на конска сила бяха максималният предел.
Едисон признаваше, че има затруднения да намери правилната въглеродна нишка — по-скоро тя беше открита за него от неговия служител, Луис Латимер. Син на избягал роб, Латимер беше блестящ изобретател. През 1882 г. Латимер получава патент (U.S. Patent 252,386) за „Процес на производство на въглеродни нишки“ — подобрен начин за изработване на въглеродни нишки за крушки.
Слаби начала
По онова време крушките бяха слаби и консумираха много енергия. Крушката на Едисон с въглеродна нишка изглеждаше така:
Оригинална крушка с въглеродна нишка от работилницата на Томас Едисон в Менло Парк – Източник Wikipedia
Обърнете внимание на върха, подобен на биберон — изходът, откъдето въздухът беше изпомпван от лампата. Ето малко по-къс модел лампа с винтова основа и бамбукова нишка:
Крушка с издължена шийка на Едисон с бамбукова нишка – Източник Rutgers
До 1904 г. крушките (произведени от G.E.) започнаха да използват по-дълготрайни волфрамови нишки. Тези нишки бяха дълги и бяха навити вътре в крушките на спирали, бримки или „катерички“ (зиг-заг). Те изглеждаха така:
Крушка тип Mazda с подредба на нишките „катеричка клетка“ – Източник Wikipedia
Така се формира характерният вид на „винтидж“ крушките: топла, приглушена жълта светлина (около 8 свещи или 100 лумена) с дълги и разхлабени нишки, и с бучка стъкло. По-късно бучката стана по-малко забележима и изчезна напълно (до 1919 г.).
Пластичните волфрамови нишки (разработени от Уилям Д. Кулидж през 1908 г.) по-късно бяха използвани, като станаха навити (разработени от Ървинг Лангмюир през 1912 г.), след което двойно навитата волфрамова нишка беше разработена от Джунич Миюра през 1921 г.
През следващите десетилетия, с повече подобрения (като пълнене на крушката с инертен газ като азот), бяха произведени по-добри и по-ярки нажежаеми крушки (постигащи яркост от 900 лумена), но те не притежаваха топлината и чара на старомодните крушки.
Въвеждане на флуоресцентната лампа
До 1930-те години флуоресцентните лампи станаха популярни, тъй като бяха три пъти по-енергийно ефективни и издържаха по-дълго от нажежаемите крушки. Флуоресцентните лампи изпревариха популярността на нажежаемите до 1950-те. Все пак топлата светлина на нажежаемите крушки запази своята привързаност.
В средата на 1990-те компактните флуоресцентни лампи (CFL) започнаха да се произвеждат масово, като достигнаха най-голяма популярност в началото на 2000-те. CFL използват до една пета от енергията, която използват нажежаемите крушки, и издържат до петнадесет пъти по-дълго, въпреки че, както обикновените флуоресцентни лампи, CFL съдържат токсичен живак, което прави безопасното им изхвърляне проблем.
Компактни флуоресцентни крушки 105W 36W 11W - Източник Wikipedia
Възраждане на винтидж
През 1980-те започна възраждане на носталгията по винтидж крушките. Търсенето на автентични винтидж крушки с въглеродна нажежаема жичка, които преди се произвеждаха в малки количества, започна да нараства. Ресторанти с ретро тематика, собственици на реставрирани викториански салони и подобни искаха топлината и привлекателността на винтидж крушките, популярни по времето на Едисон.
Търсенето беше удовлетворено от ентусиасти като Боб Розенцвайг, който, сякаш по съдба, започна бизнеса си за възпроизвеждане на винтидж крушки с нажежаема жичка във Флашинг, Куинс — мястото, скъпо за Луис Латимер, който помогна за стабилизирането на въглеродните нажежаеми крушки на Едисон сто години по-рано.
Търсенето на винтидж лампи с нажежаема жичка достигна нови върхове през 2000-те, съвпадайки с бума на CFL лампите. Това беше и времето, когато обикновените съвременни лампи с нажежаема жичка започнаха да бъдат премахвани от правителствата по света — като тъмните винтидж лампи с нажежаема жичка често бяха изключени от премахването.
Въпреки това, възобновеният интерес към винтидж лампите идва с недостатъците на тези лампи — висока консумация на енергия и прекомерно отделяне на топлина, например. С климатичните промени и въглеродния отпечатък като ключови теми на 2000-те, трябваше да се намери по-добър начин да се отговори на търсенето на стари стилове крушки, без да се връщат техните разхищаващи навици.
LED на помощ
Тук идват на помощ светодиодните (LED) лампи. Първоначално разработени през 60-те години на миналия век, LED диодите използват полупроводник, който преобразува електричеството в светлина с малко отделяне на топлина. Съвременните LED крушки са шест до седем пъти по-енергийно ефективни от лампите с нажежаема жичка.
Домашната употреба на LED диоди нарасна значително в края на 2000-те, особено след като Philips Lighting North America спечели състезанието L Prize на Министерството на енергетиката на САЩ за най-добра LED лампа, заместваща 60-ватова лампа с нажежаема жичка през 2011 г. Цените на LED лампите спаднаха драстично с до 85% от 2008 г. Това, заедно с постепенното излизане от употреба на повечето лампи с нажежаема жичка, естествено доведе (игра на думи умишлена) до използването на LED лампи вместо нажежаеми.
Тези LED лампи LiquidLEDs все още са оформени като познатите крушки с нажежаема жичка с винтова основа Едисон, но осветителните елементи вътре са LED диоди. Забележете еволюцията на „нишките“ — от ранните тромави, до прави „катерички“. клетка”, към меки, охлаждащи нишки:
Ето LiquidLEDs' Винтидж колекция ЕдисонПриличат на старите лампи на Едисон (със същата топлина и чар) — с изключение, че нишките са жълто-оранжеви и съставени от малки LED диоди, вградени в мек патентован полимер.
Те задоволяват нуждата от носталгия, която осигуряват лампите с нажежаема жичка от миналото — без топлината и разхищаващата енергия консумация.
Ние наистина се върнахме в началото, като най-новите LED лампи приличат на своите предци – лампите на Едисон. Но това не е краят. Когато се освободят от оковите на традицията, тогава технологията и употребата на LED лампите наистина ще излетят.